Едно приложение, десет проблема
Как едно малко приложение за бележки минава през целия DevOps, когато всяка стъпка решава проблема, създаден от предишната.
В курса по DevOps в ТУ-София всички десет лаборатории се правят върху едно и също приложение: малко API за бележки. То е шаблонът на лабораториите и в началото на семестъра може само да записва и чете бележки.
Идеята е проста. Никоя технология не се появява, защото „така се прави“. Всяка идва, защото предишната стъпка е създала проблем, който вече не може да се реши на ръка. Docker се появява, когато кодът не тръгва при колегата. Базата се появява, когато бележките изчезват при рестарт. Kubernetes се появява, когато един сървър вече не стига.
Мини през пътя сам
Натисни „Следващ проблем“ и виж как всяка стъпка ражда следващата. Отляво се трупа какво сме добавили досега.
Защо в този ред
Редът не е случаен. Всяка стъпка има смисъл едва когато предишната е готова:
- CI няма какво да пуска, докато няма тестове и споделено хранилище.
- Автоматичното внедряване е опасно без CI, защото ще качва и счупен код.
- Kubernetes е безполезен без образ, а пробите му искат приложението да може да каже дали е живо и готово. Затова /health и /ready са в шаблона от първия ден, много преди да стигнем до клъстер.
- Моделът се пуска лесно, защото конвейерът вече съществува. MLOps прилага същите правила към още един артефакт.
В края на семестъра студентите имат една работеща система, в която всяко парче е там, защото без него нещо е боляло.