igergov.com
← Статии
ОбучениеGamificationLumen Academy · 8 мин · BG EN ES DE

Учене, което се вижда

Защо обяснявам абстрактни класове с паладини и некроманти, какво казват изследванията за картината, вниманието и игрите в ученето, и кои популярни „факти“ просто не са верни.

Арканум вместо Shape

Когато обяснявам абстрактни класове на студенти, не започвам с Shape, Circle и Square. Започвам със свят. Казва се Арканум и в него живеят пет раси: паладин, амазонка, варварин, некромант и вещица. Всеки герой е Character, с име, живот и сила. Всеки може да поеме удар и всеки има свое умение. Полиморфизмът спира да е дума от учебника. Той е причината един цикъл да мине през всички герои и всеки да използва своето умение, без цикълът да знае кой какъв е.

Целта е студентът да иска да довърши историята.

Но дали това работи заради историята и картината, или просто на мен ми харесва? Реших да проверя. Ето какво намерих, и кои от „фактите“, които всички повтаряме, се оказаха митове.

Картината помага, когато обяснява

Ричард Майер и колегите му сравняват учене само с текст или реч с учене с текст и картина. В 13 от 13 теста на принципа хората, които са учили с думи и илюстрация (или реч и анимация), се справят по-добре със задачи, в които трябва да приложат наученото. Медианата на ефекта е d = 1,35. За образователно изследване това е огромно.

Но има уловка. Картината помага, когато показва механизма. Когато е украса, вреди. Мета-анализ на 58 изследвания с над 7 500 учащи (Sundararajan и Adesope, 2020) показва, че интересна, но излишна информация, като смешна снимка или анекдот без връзка с темата, намалява наученото. Затова Арканум работи само докато всяка раса и всеки удар са пример за понятие. Ако добавя дракон, който не учи на нищо, той само отвлича.

Оттам идва идеята на wannacode: кодът не се описва, а се вижда как работи. В курса по Java има 3D сцени, които показват какво става в паметта, а Арканум вече е цяла игра в конзолата, урок по урок.

Вниманието не е 8 секунди

Сигурно сте чували, че вниманието ни е 8 секунди, по-кратко от това на златна рибка. BBC проследи откъде идва числото. Цитира го доклад на Microsoft Canada от 2015 г., но числото не е от тяхното изследване: докладът го взима от сайт на име Statistic Brain, и BBC не успява да стигне до източник зад него. Психолозите, с които BBC говори, казват, че „средна продължителност на вниманието“ изобщо няма смисъл: вниманието зависи от задачата. А за златните рибки, впрочем, няма доказателства, че имат особено къса памет.

Същото е и с правилото, че студентите се изключват след 10 до 15 минути лекция. Нийл Бредбъри е проследил източниците през 2016 г. Най-цитираният от тях почти не говори за внимание, а първичните данни не подкрепят такава граница. Най-устойчивата находка в литературата е друга: вниманието на студентите се различава най-много според преподавателя, а не според формата на занятието.

Това ми харесва и ме плаши едновременно. Значи не можем да обвиняваме телефоните за всичко.

Още два мита

Учебните стилове. Идеята, че има „визуални“ и „слухови“ учащи и всеки учи по-добре, ако материалът е съобразен с неговия стил, е навсякъде. Преглед на Пашлър и колеги (2008) търси експериментите, които биха я доказали, и намира, че доказателства на практика няма. Картината помага на всички, не само на „визуалните“.

Пирамидата на ученето. „Помним 10% от прочетеното, 20% от чутото, 90% от направеното.“ Тези проценти не идват от изследване. Субрамони и колеги (2014) показват, че числата се срещат в десетки различни варианти, че не могат да са резултат от реален експеримент, и че са залепени върху конуса на Едгар Дейл, който изобщо няма проценти.

Какво наистина задържа наученото

Ако трябва да избера едно нещо, което работи, то е опитът да си припомниш. Рьодигер и Карпике (2006) дават на студенти да прочетат текст. После едните го четат още веднъж, а другите се опитват да си го припомнят. След пет минути по-добре помнят тези, които са чели повторно. След седмица е обратното: 56% срещу 42%. Във втори експеримент студентите, които четат текста четири пъти, след седмица помнят 40% от него. Тези, които го четат веднъж и три пъти се опитват да си го припомнят, помнят 61%.

Голям преглед на учебните техники (Дънлоски и колеги, 2013) дава най-висока оценка на точно две: упражнението с проверка и ученето, разпределено във времето. Подчертаването и препрочитането, най-любимите на студентите, са с ниска.

А игрите?

Тук изследванията са по-предпазливи, отколкото маркетингът. Мета-анализът на Sailer и Homner (2020) показва малък до умерен положителен ефект на елементите от игри върху наученото (g = 0,49), който остава и в строгите експерименти. Ефектът върху мотивацията обаче в строгите изследвания вече не е сигурен.

Има и случаи, в които играта вреди. Ханус и Фокс (2015) сравняват два еднакви курса. Единият има класация и задължителни значки. В края на семестъра студентите в него са по-малко мотивирани и по-малко доволни, а на изпита имат по-ниски резултати. Едуард Деси, Ричард Кьостнер и Ричард Райън (1999) обясняват защо, с 128 изследвания зад гърба си: очакваната награда за нещо, което и без това е интересно, изтласква интереса. А обратната връзка „справяш се“ го засилва.

И още нещо, което ме засяга пряко. Родригес и колеги (2022) проследяват 756 студенти в първия им курс по програмиране в продължение на 14 седмици. Ефектът на играта спада след четвъртата седмица и отчасти се връща между шестата и десетата, когато свикнат. Новото първо блести, после избледнява.

Защо все пак правя игра

Lumen Academy е Learn to Win RPG. Идеята е проста: точките няма да се купуват с пари, а ще се печелят с учене, извън играта, с упражнения и задачи. Ученето прави героя по-силен.

Знам за капана с наградите. Ако героят стане единствената причина да решиш задача, играта ще изтласка интереса към самия код. Не знам още дали Lumen Academy ще го избегне. Това ще покаже затворената бета, не моят ентусиазъм. Точно затова е затворена.

Но знам какво искам от нея, и то идва от изследванията, не от усета: играта да е свързана със съдържанието, а не украса; съревнованието да е заедно с отбор; напредъкът да се вижда; и да мерим знанията, не точките, достатъчно дълго, за да мине ефектът на новото.

Арканум ме научи, че хората учат, когато искат да видят какво става после. Сега искам да го докажа с числа.

Източници