Kubernetes без тежестта
Започнахме с емулатор на Kubernetes за курса по DevOps. Оказа се, че е по-лесно да направим наша малка версия.
В курса по DevOps в ТУ-София стигаме до Kubernetes към края на семестъра. Машините в лабораториите са слаби и цял клъстер на всяка от тях не върви добре. Затова започнахме да пишем емулатор: нещо, което се държи като Kubernetes пред студентите, без да е истински клъстер.
Колкото повече емулирахме, толкова повече се приближавахме до самото нещо. Всяко поведение, което студентите трябва да видят (реплики, които се вдигат сами, плавно обновяване, връщане назад), изискваше да го направим наистина. В един момент се оказа, че е по-лесно да направим наша малка версия на Kubernetes, отколкото да продължим да го имитираме. Така се роди Royak.
Kubernetes често се преподава като списък с обекти: Pod, Deployment, Service, Role. Списъкът е верен, но не обяснява защо всеки от тях съществува. По-лесно се разбира, ако тръгнеш от един контейнер и добавяш само каквото те принуди следващият проблем.
От един контейнер до оркестратор
Сърцето на всичко: контролерът
Под всичко това има една проста идея. Ти казваш какво искаш, а контролерът постоянно гледа какво има и затваря разликата. Вместо команди „пусни“ и „спри“ описваш състояние.
Пробвай по-долу. Смени броя реплики, убий pod или пусни нова версия и гледай как контролерът реагира. При нова версия обърни внимание на реда: първо тръгва нова реплика, и чак когато е готова, спира стара.
Провали се бързо, докато е евтино
В DevOps най-важното правило е да се провалиш бързо (fail fast). Колкото по-рано спре една грешка, толкова по-евтино излиза.
Натисни „Счупена версия“ в симулатора. Новата реплика стартира, но не става готова. Контролерът не спира нито една стара реплика, докато новата не е готова, затова потребителите продължават да получават отговор от старата версия. Когато новата не стане готова навреме, обновяването спира и се връща назад само. Грешката остава при една реплика, която никой не е видял.
Без проверката за готовност същата версия щеше да замени всички реплики една по една и услугата щеше да падне за всички. Проверката струва няколко секунди при всяко обновяване. Пропускът ѝ струва прекъсване.
Самият Royak е минал по същия път. Когато емулаторът започна да расте, спряхме рано и сменихме посоката, вместо да трупаме още имитация.
Кога това е достатъчно
Royak излезе в първата си публична бета. Допълнение, края на септември 2026: Royak получи първото си одобрение за работа при клиенти и вече върви във вътрешния им облак. Пасва най-добре там, откъдето тръгна: учене, демонстрации, домашни лаборатории и малки машини на ръба на мрежата. За голяма система с много екипи Kubernetes остава правилният избор. Всяко известно ограничение е описано в хранилището, заедно с таблица кои части от Kubernetes работят и как са тествани.
Ако искаш да видиш с очите си какво прави един оркестратор, без да вдигаш цял клъстер, отнема под две минути:
royak apply examples/nginx.yaml # 2 реплики на nginx
royak get pods
royak scale web 5
royak get deployment/web -o yaml # get, редакция, apply, както в Kubernetes
Кодът е отворен, под лиценз MIT: github.com/evotech-bg/royak.